Събор, Задушница Събора на селото е около Архангеловден.

В околностите на Люти дол има месност - ливади и гори, която се нарича “Мъртвите ливади” и друга - “Селището” - там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна. Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на “Високия връх” и започнала да оглежда селото. Косите й били дълги и рошави, лицето й - страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село - не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици. Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото - на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата месността била наречена и до днес носи името “Мъртвите ливади”. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребът. Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко - покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало от тогава до сега името “Селището”. Според легендата, това се случило в 1765 година.

Русалии - този празник е бил много интересен. Това е ставало  първия ден на Русалската седмица. Една група мъже от 1 до 7 облечени в дълги бели ризи, като водач е най- възрастния. Той върви напред и носи в ръка бяло знаме от кълчищно платно. След него вървят юначагите с дълги криваци от дрян. Когато влизат в някоя къща, двама свирят с дудучета, локарини или свирки. 

Всички са обути със свински цървули, бели навуща, черни върви и накичени със звънчета. Когато срещат хора или играят в двора- мълчат. Домакинята постиля месала и поставя глинено гърне завито със свилена кърпа. Водачът на групата сипва в гърнето като кръстосват тоягите си се покланят на стопаните. Така обикалят три пъти двора и след това вземат китка босилек и поръсват домакините и добитъка за здраве и плодородие. Накрая домакинята ги дарява с всичко, което има- жито, царевица, боб, плодове, вино и др.Тази група била предимно от балканските села и просъществувала 10- 15 години.

Вярвали, че те могат да лекуват и болни. Слагали ги на една черга в двора и русалиите започвали да обикалят и прескачат болния, като водачът им изричал тихо молитви за изцерение. Групата хващала чергата и подхвърляла болния нагоре няколко пъти, накрая болния ставал на крака. Русалии не са идвали в с. Люти дол поне от 50г.